NRD Начало
Петък, 22 Ноември 2024
Начало Авансцена Биография: Проф. Боян Дановски
4556
Авансцена

Биография: Проф. Боян Дановски

Боян Дановски търси винаги изненадите, една от любимите му думи е обрат. Ако един спектакъл ти стане ясен още в първите десет минути, можеш като зрител вече да си вървиш, няма нужда да изчакваш края. Ако една фигура на сцената, една човешка биография изглежда прекалено гладка и логична – значи нещо в нея е пропуснато. В центъра на всяка негова постановка са актьорите

| 19 Август 2024, 12:35 ч.
Биография: Проф. Боян Дановски
Биография: Проф. Боян Дановски
Снимка © БТА

Боян Дановски търси винаги изненадите, една от любимите му думи е обрат.

Фестивалът „Синелибри“ за пореден път ще гостува във Варна.

Между 17 и 31 октомври зрителите ще имат достъп до отбрани литературни адаптации за голям екран, триумфирали на престижни световни филмови форуми като Кан, Венеция, Торонто, Сан Себастиан, Локарно, съобщават домакините на проявата от Фестивалния комплекс в града.

Програмата ще предложи премиерни заглавия, които се състезават в конкурса за пълнометражен игрален филм на фестивала. Това са съдебната драма „Един обикновен случай“ на Даниел Отьой, „Плуване към дома“ (адаптация по провокативния роман на Дебора Леви), новият филм на Беноа Жако с Шарлот Генсбург и Гийом Кане „Бел“.

Сред гвоздеите в конкурса се нареждат и биографичната драма „Лимонов“ на Кирил Серебренников, създадена по мотиви от книгата на Еманюел Карер, както и екранизацията на знак

Певицата Тони събира най-големите си хитове в албума „Пробуждане“. Представянето е на 25 ноември в Sofia Live Club, съобщават организаторите.

„Всички песни ще бъдат представени на живо, заедно с китарата на Щерион Пилидов, а за почитателите на „Всичко било е насън“ ще има специален комплимент, подготвен с DJ Силвър Иванов”, разказва Тони. 

На живо ще звучат „Както преди“, „Интернет самота“, „Поглед на дете“,  „Ела и ме спаси“, „Гихон“.  

„Усещането за „Пробуждане“ всъщност дойде в разговор с един от хората, които най-много подкрепят моята музика, Георги Аламуров. Бяхме заедно през лятото и отново се отвори темата за това колко мн

Д-р Симина Бадика, куратор в Дома на европейската история - Брюксел ще бъде гост-лектор в Националния етнографски музей.

Събитието ще се проведе на 25 септември, съобщават от екипа.

Д-р Симина Бадика, куратор в Дома на европейската история - Брюксел ще представи дейността на институцията и ще сподели детайли, свързани с процесите по създаването на изложбата „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“.

Семинарът ще се проведе на английски език в зала № 19 на Националния етнографски музей, уточняват организаторите.

/ВСР

Софийската група Mostly Harmless представя нов албум, наречен „Накъде?". „Той се състои от девет оригинални парчета и представлява следващата стъпка в творческото развитие на групата, основана през 2015 година“, разказват от екипа.

По думите им в „Накъде?" се усеща вдъхновението от разнообразните музикални бекграунди на петимата членове на групата: Виолета Ангелова (пиано), Виктория Ризов (вокали), Калина Андреева (бас китара), Божко Божков (китара) и Неди Миладинов (барабани). Жанровите влияния в албума обхващат поп, рок, джаз и етно, а композициите са на всички членове на групата, като включват и две народни песни в съвременни аранжименти. Текстовете разглеждат теми, свързани с търсенето на себе си и отношенията с другите.

Про

Художничката Долорес Дилова гостува във варненската галерия „Папийон“ с изложба живопис със заглавие „В онова време“. 

По думите на авторката „онова време“ в нейните картини е хубавото, чисто, спокойно, „наше си време", в което се отдалечаваме от суетата, многото хора, говоренето, лъжите.

„В него всичко избледнява и остават силуети като в детска рисунка, цветът олеква и не е толкова интензивен. Всичко е спокойно“, обясни тя. 

Дилова си спомня как нейният баща, художникът Дило Дилов, обичал страстно морето и го рисувал от натура постоянно, водейки своето семейство със себе си.

„Аз съм закърмена с тези пейзажи и с разказите за големи художници. Баща ми ни водеше в Созопол и ме оставяше на високо, за да рисувам с часове, дори в жегата, и аз се връщах с по петнадесетина работи. После Ванк

Ако един спектакъл ти стане ясен още в първите десет минути, можеш като зрител вече да си вървиш, няма нужда да изчакваш края. Ако една фигура на сцената, една човешка биография изглежда прекалено гладка и логична – значи нещо в нея е пропуснато. В центъра на всяка негова постановка са актьорите.

Това казва режисьорът Владимир Дановски за своя баща Боян Дановски.

„В работата си с актьорите беше безкомпромисен, понякога дори жесток. Целта му беше да ги доведе до максимален резултат, да ги накара да надминат себе си. Не приемаше хора, които се задоволяваха с първия резултат, с най-лесното, които разчитаха само на данните си. Не можеше да се примири с това, че българските актьори, по-талантливи от много други, често играят под възможностите си и спират рано в развитието си“, казва още Владимир Дановски.

Боян Дановски обичал да казва на своите студенти: „Мисли сложно, играй просто“. Халтурата според него е най-големият враг на актьора. Изпада в ярост, когато някой от студентите му си позволява да отсъства безпричинно, не понася закъсненията и неточността. Отнася се към най-малкото начинание сериозно и премислено. И в създаването на театъра, и в изграждането на представлението, по време на репетициите или по време на обучението на бъдещите актьори и режисьори. В Академията той е възпитал поколения от актьори и режисьори, като за повечето от тях остава търсен съветник до живот. 

КЛЮЧОВА ФИГУРА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР

Петнадесетото издание на Националния пленер по живопис „Шуменско плато“ беше открито с кратка церемония в двора на „Зеленото училище“ към Центъра за подкрепа за личностно развитие - Обединен детски комплекс „Анастас Стоянов".

Форумът се организира традиционно от Община Шумен и Дружеството на шуменските художници (ДШХ). В тазгодишното му издание участват 10 художници: Галина Халачева и Николай Тодоров от Добрич, Милена Младенова от Бяла, Петър Тепсизов от Ямбол, Пламен Бешков от Пловдив, проф. Димитър Балкански, Емилия Дочева, Надежда Русева, Снежана Ценова и проф. Спартак Паскалевски.

Замeстник-кметът по образование и култура на община Шумен доц. Виктория Ковчазова, старши експертът в отдел „Култура, младежки дейности и спорт“ в общинската администрация Даниела Вичева и председателят на ДШХ Петьо Дамянов се обърнаха с кратки пр

Драмата „Шогун“ спечели най-много съпътстващи награди „Еми“ в историята за един сезон на телевизионен сериал - 14, на церемония в неделя вечерта, съобщи АП.

„Мечката“ бе отличен със седем съпътстващи награди „Еми“, включително за най-добра гостуваща актриса в комедиен сериал, която бе връчена на Джейми Лий Къртис. 

Съпътстващите „Еми“ (Creative Arts Emmy) са част от наградите „Еми“, които се присъждат за технически постижения в американските телевизионни програми. Обикновено те се връчват на служители зад кулисите, като дизайнери на продукции, декоратори, видеомонтажисти, дизайнери на костюми, оператори, кастинг режисьори и звукорежисьори. Към тях спадат и награди за анимационни програми, реклами и гостуващи актьори.

Водещите цяла вечер повтаряха „Шогун“ в театър „Пийкок

Секция „Дърворезба“ на Съюза на българските художници ще бъде представена в сградата на СБХ на ул. „Шипка“ 6.

Експозицията е озаглавена „Посоки“ и може да бъде разгледана от 2 до 18 октомври, съобщават организаторите. 

„Заглавието на изложбата се фокусира към някои от посоките на развитие на съвременната дърворезба, а именно интериорната дървопластика и релеф. От друга страна обаче могат да бъдат проследени и индивидуални посоки на развитие при определени автори посредством участието им с няколко произведения, както и чрез официалната презентация на два каталога от предходни изложби“, уточняват от екипа.

Те отбелязват, че характерът на настоящата експозиция е колективна годишна изложба на секция „Дърворезба“ при СБХ. Повече от 20 художници представят около 50 произведения от дърво; участват и

Изложба живопис и скулптура на Стефан Гълъбов и Никола Станчев ще бъде представена в столичната галерия „Леседра“. Експозицията е озаглавена „(Не)Случайна среща“ и може да бъде разгледана от 28 октомври до 8 ноември, информират организаторите.

Стефан Гълъбов се представя за първи път в галерията. „При първата ми среща с неговото творчество веднага изникна асоциацията с руския конструктивизъм от началото на миналия век. Сега, виждайки най-новите му работи, плод на повече от едногодишно творческо търсене и намиране, все повече се убеждавам в неговия вътрешен порив за непрестанно развитие на своя собствен език и стил. Модерното изкуство е съвременно тогава, когато духът на твореца е в днешното време, независимо от възрастта“, разказва Георги Колев, собственик на „Леседра“.

Той отбелязва, че Никола Станчев вече няколко десети

С именити български гости - диригент и солист, започва есенният сезон на Симфониета – Враца, съобщиха от оркестъра.

За първи път на врачанска сцена ще излязат диригентът и композитор Любомир Денев-син, вдъхновител на редица млади български музиканти в съвместните им изяви с филхармония „Пионер“, на сцени като  Музикферайн -Виена, Концертхаус Берлин, зала "България".

Под диригентската му палка ще се представи цигуларят Стоимен Пеев, който печели първите си конкурси още като ученик във Варненското музикално училище и участва в програмата на „Концертхаус“ - Виена.

Двамата ще гостуват на врачанска сцена на 5 септември в съвместен концерт със Симфониета-Враца от цикъла „Майстори на цигулката“. 

„Концертът е за меломани, страхотна музика, много предизвикателна. Ще предложим „Концерт за цигулка&ld

Боян Дановски е ключова фигура на българския театър през ХХ век. Неговите постановки, преди всичко тези между 1945 и 1965 година, остават като образци на режисьорско изграждане, образно мислене, гражданска позиция и работа с актьорите. Той налага режисьора не само като интерпретатор на текстове или като организатор, а като режисьор - автор на спектакъла, новатор, откривател или създател на нови светове. В това отношение той е последовател на водещите личности в европейския театър – Станиславски, Майерхолд, Райнхард, Пискатор, Брехт – преносител и внедрител на т. нар. Голяма театрална реформа на ХХ век, споделя за баща си режисьорът Владимир Дановски през 2006 г.  в интервю за в. „Култура“.

Боян Дановски е роден на 19 август 1899 г. в Русе. Рожденото му име е Буко Данон. Син е на дърводелеца от еврейски произход Данон. Родителите му го наричат Буко – Буко Данон. По-късно променя името си на Боян Иванов Дановски. От 1907 г. живее в София, където завършва гимназия.  За първия импулс към театъра той разказва спомен от детството си в началото на автобиографичната си книга „От двете страни на завесата“, излязла през 1969 г.: „... Едно следобедно представление на Мадам Сан Жен. Аз още не бях навършил единадесет години. Получих от къщи пари за театър. Представлението не можах да гледам, защото зрителите на втория балкон стърчаха прави и пред мене се издигаше стена от гърбове, все на възрастни великани. По едно време един от великаните се обърна и ме вдигна на ръце. Тогава видях актьорите, декора... осветения кръг на чудесата“. 

СБЛИЖАВА СЕ С ЛИТЕРАТУРНИТЕ КРЪГОВЕ

През 1918 г. Боян Дановски започва да учи инженерство и музика в Милано. Тук публикува първите си стихове, разкази и литературни и театрални статии, в които проличават модернистичните му схващания за изкуството. През 1921 г. прекъсва следването си поради липса на средства и се завръща в България. Сближава се с литературните кръгове около Гео Милев, Людмил Стоянов, Николай Хрелков, Христо Ясенов и става редовен сътрудник на списание „Везни“, където печата собствени творби и преводи от италиански. Първата  му творба, публикувана във „Везни“, е стихотворението „Нощ“ през 1921 г. Сътрудничи и на списанията „Хиперион“, „Златорог“, „Български артист“, „Български театър“, „Септември“, „Театър“, на вестниците „Литературни новини“, „Литературен глас“, „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“ с поетически и драматични текстове, есета и статии за модерното изкуство и театъра, с критически отзиви и рецензии.

През 1922 г. издава в библиотека „Везни“ модернистичната поема Quasi una fantasia с оригинални илюстрации на Гео Милев. Публикува статии и очерци за футуризма. Утвърждава в българската литература жанра на драматическото видение. От 1922 до 1928 г. публикува в „Хиперион“ осем свои драматически видения, богати със символични персонажи. Заедно с тях печата във „Везни“ и поредица от критико-есеистични статии за новата драма. Интересът му е насочен към театър-студия с преобладаващи психологически ефекти в модернистичен стил. С убеждението, че изкуството е многообразно, Боян Дановски прави опити да включи в програмите на театрите „видения“ и „мистерии“. Силно повлиян от италианската поезия и драматургия, той овладява стила и похватите на модернистите, убеден, че модернизмът  доказва неизчерпаемите възможности на изкуството. През 1923 г. е отпечатано неговото драматично видение „Сърце от ален порцелан“, последвано от триптиха „Освобождение“, написан под влияние на Ницше. В драматичното му видение „Самодива“ се обръща и към фолклора. През 1924 г. се появява драмата му „Йоан Владимир“, написана в стихове и публикувана през 1925 г. в сп. Хиперион“. През 1928 г. излиза стихосбирката му „Гусларски песни“, която включва творби с модерна обработка на фолклорно-митологични мотиви и образи, а през 1929 г. - книгата му „Драматически видения“.

Става член на ВМРО и през 1925-1928 г. участва в редица нелегални мисии на организацията в Албания. Плод на тези негови мисии е книгата му „Писма от Албания“.

ЗАПОЗНАВА СЕ С БРЕХТ

През 1928-1931 година Боян Дановски е драматург на Плевенския театър, където поставя постановките „Процесът на Мери Дюгън“ на Баярд  Вейлер и „Унижените и оскърбените“ на Достоевски. Желанието му да получи солидна режисьорска подготовка го отвежда в Германия, където през 1930-1932 година учи театрална режисура в Берлин и Дармщат. Става асистент-режисьор на Густав Хартунг в Дармщатския драматичен театър, запознава се с Бертолт Брехт и присъства на негови репетиции. През 1932 г. се завръща в България и, заедно с Борис Михайлов, основава и ръководи самодейните работнически театри „Трибуна“ и „Народна сцена“ в София (1932-1933). Там поставя постановките „Метал“ на Й. Бехер и „Майка“ на Максим Горки, както и спектакли, намесващи се директно в политическата реалност. Следват реакции от страна на властта – забрани, стигащи до затваряне на театри.

През 1934 г. прекарва няколко месеца в Москва, където се запознава с руската режисьорска школа на Станиславски, Майерхолд и Таиров.  Завърнал се в България, поставя редица пиеси в Русенския и Бургаския театър. През 1935-1938  г. той поставя на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ пиесите „Кредитори“ от Балзак, „Млада гвардия“ на Ал. Фадеев, „Брониран влак“ на Иванов, „Щастие“ на Орлин Василев. През 1936 г. неговата постановка на „Както ви харесва“ на Шекспир е оценена от театралната критика като жизнерадостно, остроумно и дълбоко хуманистично представление. През 1938 г. той поставя на сцената на Народния театър комедията на Шеридан „Училище за сплетни“, а на сцената на Народния театър за младежта – най-артистичната си постановка „На лъжата кратката са… дълги“ от Едуардо де Филипо.

Успоредно с интензивната си режисьорска дейност, Боян Дановски публикува редица теоретични статии по въпросите на режисурата, актьорското майсторство и драматургията на Шекспир, издава книгите „Ръководство за  любителски театри“ (1939) и „Театър“ (1945).

НОВАТОРСТВО И СМЕЛОСТ В ТЕАТЪРА

Режисьор в Русенския театър (1935–1936). Основава и ръководи театър „Студия“ (1936–1937), където преподава системата на Станиславски.  Работи като главен режисьор на Радиотеатъра (1944–1945), на Народната опера (1946–1947) и на Народния театър „Иван Вазов“ (1946–1951).

Неговото име е свързано с новаторство и смелост в театъра. При изграждането на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ Боян Дановски развива и въплъщава на дело театралните си принципи. Той е директор и режисьор на Държавния сатиричен театър от 1958 до 1965 година.  Първата му постановка там е „Ах, тези привидения“ от Едуардо де Филипо, поставена през 1957 г. Последната, поставена през 1964 г. съвместно с Гриша Островски и Методи Андонов, е „Червен смях“ по материали от Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Като режисьор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър създава най-зрелите си режисьорски постановки, решени със замах, фантазия и политическа настъпателност. Тук той се изявява и като комедиограф. В съавторство с Петър Славински, написва, а като режисьор поставя комедията „Тайни“ (1960). Впечатляващи са неговите постановки на „Дървеница“ от Владимир Маяковски, в която ролята на главния герой изпълнява Георги Калоянчев, и „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт.

Последната среща на Боян Дановски с драматургията на Бертолт Брехт и негова последна изява на професионалната театрална сцена е постановката на „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ в Драматичен театър „Сълза и смях“.

Той владее отлично немски, френски, английски, руски, италиански и албански.  Превежда произведения на класически и съвременни автори.

РЕЗУЛТАТЪТ В ИЗКУСТВОТО ИДВА С РАБОТАТА

Образец на трудолюбие, Боян Дановски често казвал: „Апетитът идва с яденето, резултатът в изкуството – с работата“. Отдаден изцяло на работата си, кабинетът му светел дълго след полунощ. Умеел търпеливо да слуша учениците и приятелите си и след това да дава ясен, точен и лаконичен отговор на зададените въпроси. Прекрасно владеел сценичното пространство, сам стигал до образното и пространствено решение на своите спектакли. Още неосъществил докрай някой свой замисъл, в главата му се ражда нещо ново и той е готов да започне отново. С часове можел да говори какво бреме за българския театър е ограниченият, неинтелигентен актьор. „Такива могат да погубят театъра“, често казвал Боян Дановски. В своите спектакли той винаги търси движението, динамиката, експресивността. Писателят Йордан Йовков, го определя като най-поетичния между режисьорите на 30-те години на 20-и век. Той умее  и най-неразбраното и най-забърканото да го внуши ясно и просто. 

Режисьор и театрал, оставил десетки театрални статии и студии, в които анализира богатия си опит и наблюдения върху театралното изкуство, Боян Дановски притежава необикновена педагогическа дарба. От 1951 г. той е професор по актьорско майсторство и режисура във Висшето театрално училище (днес Национална академия за филмово и театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“) и ректор през 1953-1954 година. От студентите си изисква труд. Твърди, че в изкуството колкото дадеш, толкова ще получиш. Когато преподава по време на неговите два академични часа, винаги без почивка, той напълва пепелника с фасове, а в същото време не позволява да се пуши. Не признава младостта за смекчаващо обстоятелство. Според него един човек, който се е нагърбил да създава изкуство, трябва много да знае и може. 

Боян Дановски е режисьор и на първия цветен български филм – „Точка първа“ (1956). 

В десетте години след Държавния сатиричен театър Боян Дановски написва последната си книга и прави няколко постановки като гост. Две от тях са извън България. Едната „Когато розите танцуват“ на Валери Петров в Националния театър на Скопие и френската пиеса Zoo („Зоопарк“) в „Дойчес театър“ в Берлин. В последните години, преди да почине, не поставя, но остава почти докрая във ВИТИЗ. Веднъж казва с ирония на сина си Владимир: „По-рано все се намираше някой за нещо да ме заяде, откакто не правя почти нищо, съм се превърнал в нещо като паметник – само ме хвалят".

Проф. Боян Дановски умира в София на 9 март 1976 г. Той е удостоен със званието „Народен артист“ през 1959 г., лауреат на Димитровска награда (май 1950, юни 1962). Носител на орден „Народна република България" (първа степен, декември 1959), на орден „Георги Димитров" (12 август 1969). От 1976 г. Драматичният театър в Перник носи неговото име. 

 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Фестивалът на оперното и балетно изкуство вдигна завеса за 54-ти път
Фестивалът на оперното и балетно изкуство (ФОБИ) в Стара Загора дава посока в лабиринта от музикални събития, каза директорът на Държавната опера в града Огнян Драганов при открива ...
Лейди Гага, „Грийн дей“, Пост Малоун ще бъдат хедлайнери на фестивала „Коачела“ през 2025 г.
Лейди Гага, рок групата „Грийн дей“ и американският рапър Пост Малоун ще бъдат хедлайнери на музикалния фестивал „Коачела“ през април 2025 г., предаде АФП. ...
Екипът на Националния военноисторически музей гостува в Художествената галерия в Казанлък
Екипът на Националния военноисторически музей гостува в Художествената галерия в Казанлък на 23 ноември. Това съобщават от галерията в официалната си фейсбук страница. Събитието е ...
Спектакълът „С гръб към залеза“ гостува на Драматично - куклен театър "Константин Величков"
Спектакълът „С гръб към залеза“ гостува на Драматично - куклен театър "Константин Величков" на 11 декември, съобщиха от културната институция. В него участват актьорит ...
Стефан Илчев ще представи пред публика две свои нови песни
Изпълнителят Стефан Илчев ще представи пред публика две свои нови песни. Това ще се случи по време на неговия концерт на 2 декември в Културен дом НХК в Бургас, съобщи Стефан Илче ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Берлинският театър „Шаубюне“ е застрашен от фалит заради намаляване на бюджета
Берлинският театър „Шаубюне“, който е един от най-известните европейски театри с авангардните си постановки, е застрашен от фалит заради големите бюджетни съкращения, п ...
Фестивалът на оперното и балетно изкуство вдигна завеса за 54-ти път
Фестивалът на оперното и балетно изкуство (ФОБИ) в Стара Загора дава посока в лабиринта от музикални събития, каза директорът на Държавната опера в града Огнян Драганов при открива ...
Белгийският певец Стромай бе отличен от крал Филип
Певецът Стромай беше отличен от краля на Белгия - Филип, за изключителни заслуги в областта на изкуството, литературата или науката, на церемония в двореца в Брюксел, предаде АФП. ...
Pink Floyd History ще възродят магията на легендарната група
Спектакълът Pink Floyd History Live е музикално и мултимедийно шоу, което пресъздава пет десетилетия музикални шедьоври на легендарната група Pink Floyd. Водени от страстта си към ...
Венецианският театър „Ла Фениче“ отмени първото си представление за сезона
Венецианският музикален театър „Ла Фениче“ във Венеция отмени първото си представление за сезона за първи път от повече от 30 години насам поради протест на персонала, ...
Тикер в 18:00 ч.
Берлинският театър „Шаубюне“, който е един от най-известните европей ...
Начало Авансцена
4556
Авансцена

Биография: Проф. Боян Дановски

Ако един спектакъл ти стане ясен още в първите десет минути, можеш като зрител вече да си вървиш, няма нужда да изчакваш края. Ако една фигура на сцената, една човешка биография изглежда прекалено гладка и логична – значи нещо в нея е пропуснато.В центъра на всяка негова постановка са актьорите.

| 19 Август 2024, 12:35 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Биография: Проф. Боян Дановски
Биография: Проф. Боян Дановски
Снимка © БТА

Боян Дановски търси винаги изненадите, една от любимите му думи е обрат.

Ако един спектакъл ти стане ясен още в първите десет минути, можеш като зрител вече да си вървиш, няма нужда да изчакваш края. Ако една фигура на сцената, една човешка биография изглежда прекалено гладка и логична – значи нещо в нея е пропуснато. В центъра на всяка негова постановка са актьорите.

Фестивалът „Синелибри“ за пореден път ще гостува във Варна.

Между 17 и 31 октомври зрителите ще имат достъп до отбрани литературни адаптации за голям екран, триумфирали на престижни световни филмови форуми като Кан, Венеция, Торонто, Сан Себастиан, Локарно, съобщават домакините на проявата от Фестивалния комплекс в града.

Програмата ще предложи премиерни заглавия, които се състезават в конкурса за пълнометражен игрален филм на фестивала. Това са съдебната драма „Един обикновен случай“ на Даниел Отьой, „Плуване към дома“ (адаптация по провокативния роман на Дебора Леви), новият филм на Беноа Жако с Шарлот Генсбург и Гийом Кане „Бел“.

Сред гвоздеите в конкурса се нареждат и биографичната драма „Лимонов“ на Кирил Серебренников, създадена по мотиви от книгата на Еманюел Карер, както и екранизацията на знак

Певицата Тони събира най-големите си хитове в албума „Пробуждане“. Представянето е на 25 ноември в Sofia Live Club, съобщават организаторите.

„Всички песни ще бъдат представени на живо, заедно с китарата на Щерион Пилидов, а за почитателите на „Всичко било е насън“ ще има специален комплимент, подготвен с DJ Силвър Иванов”, разказва Тони. 

На живо ще звучат „Както преди“, „Интернет самота“, „Поглед на дете“,  „Ела и ме спаси“, „Гихон“.  

„Усещането за „Пробуждане“ всъщност дойде в разговор с един от хората, които най-много подкрепят моята музика, Георги Аламуров. Бяхме заедно през лятото и отново се отвори темата за това колко мн

Д-р Симина Бадика, куратор в Дома на европейската история - Брюксел ще бъде гост-лектор в Националния етнографски музей.

Събитието ще се проведе на 25 септември, съобщават от екипа.

Д-р Симина Бадика, куратор в Дома на европейската история - Брюксел ще представи дейността на институцията и ще сподели детайли, свързани с процесите по създаването на изложбата „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“.

Семинарът ще се проведе на английски език в зала № 19 на Националния етнографски музей, уточняват организаторите.

/ВСР

Софийската група Mostly Harmless представя нов албум, наречен „Накъде?". „Той се състои от девет оригинални парчета и представлява следващата стъпка в творческото развитие на групата, основана през 2015 година“, разказват от екипа.

По думите им в „Накъде?" се усеща вдъхновението от разнообразните музикални бекграунди на петимата членове на групата: Виолета Ангелова (пиано), Виктория Ризов (вокали), Калина Андреева (бас китара), Божко Божков (китара) и Неди Миладинов (барабани). Жанровите влияния в албума обхващат поп, рок, джаз и етно, а композициите са на всички членове на групата, като включват и две народни песни в съвременни аранжименти. Текстовете разглеждат теми, свързани с търсенето на себе си и отношенията с другите.

Про

Художничката Долорес Дилова гостува във варненската галерия „Папийон“ с изложба живопис със заглавие „В онова време“. 

По думите на авторката „онова време“ в нейните картини е хубавото, чисто, спокойно, „наше си време", в което се отдалечаваме от суетата, многото хора, говоренето, лъжите.

„В него всичко избледнява и остават силуети като в детска рисунка, цветът олеква и не е толкова интензивен. Всичко е спокойно“, обясни тя. 

Дилова си спомня как нейният баща, художникът Дило Дилов, обичал страстно морето и го рисувал от натура постоянно, водейки своето семейство със себе си.

„Аз съм закърмена с тези пейзажи и с разказите за големи художници. Баща ми ни водеше в Созопол и ме оставяше на високо, за да рисувам с часове, дори в жегата, и аз се връщах с по петнадесетина работи. После Ванк

Това казва режисьорът Владимир Дановски за своя баща Боян Дановски.

„В работата си с актьорите беше безкомпромисен, понякога дори жесток. Целта му беше да ги доведе до максимален резултат, да ги накара да надминат себе си. Не приемаше хора, които се задоволяваха с първия резултат, с най-лесното, които разчитаха само на данните си. Не можеше да се примири с това, че българските актьори, по-талантливи от много други, често играят под възможностите си и спират рано в развитието си“, казва още Владимир Дановски.

Петнадесетото издание на Националния пленер по живопис „Шуменско плато“ беше открито с кратка церемония в двора на „Зеленото училище“ към Центъра за подкрепа за личностно развитие - Обединен детски комплекс „Анастас Стоянов".

Форумът се организира традиционно от Община Шумен и Дружеството на шуменските художници (ДШХ). В тазгодишното му издание участват 10 художници: Галина Халачева и Николай Тодоров от Добрич, Милена Младенова от Бяла, Петър Тепсизов от Ямбол, Пламен Бешков от Пловдив, проф. Димитър Балкански, Емилия Дочева, Надежда Русева, Снежана Ценова и проф. Спартак Паскалевски.

Замeстник-кметът по образование и култура на община Шумен доц. Виктория Ковчазова, старши експертът в отдел „Култура, младежки дейности и спорт“ в общинската администрация Даниела Вичева и председателят на ДШХ Петьо Дамянов се обърнаха с кратки пр

Драмата „Шогун“ спечели най-много съпътстващи награди „Еми“ в историята за един сезон на телевизионен сериал - 14, на церемония в неделя вечерта, съобщи АП.

„Мечката“ бе отличен със седем съпътстващи награди „Еми“, включително за най-добра гостуваща актриса в комедиен сериал, която бе връчена на Джейми Лий Къртис. 

Съпътстващите „Еми“ (Creative Arts Emmy) са част от наградите „Еми“, които се присъждат за технически постижения в американските телевизионни програми. Обикновено те се връчват на служители зад кулисите, като дизайнери на продукции, декоратори, видеомонтажисти, дизайнери на костюми, оператори, кастинг режисьори и звукорежисьори. Към тях спадат и награди за анимационни програми, реклами и гостуващи актьори.

Водещите цяла вечер повтаряха „Шогун“ в театър „Пийкок

Секция „Дърворезба“ на Съюза на българските художници ще бъде представена в сградата на СБХ на ул. „Шипка“ 6.

Експозицията е озаглавена „Посоки“ и може да бъде разгледана от 2 до 18 октомври, съобщават организаторите. 

„Заглавието на изложбата се фокусира към някои от посоките на развитие на съвременната дърворезба, а именно интериорната дървопластика и релеф. От друга страна обаче могат да бъдат проследени и индивидуални посоки на развитие при определени автори посредством участието им с няколко произведения, както и чрез официалната презентация на два каталога от предходни изложби“, уточняват от екипа.

Те отбелязват, че характерът на настоящата експозиция е колективна годишна изложба на секция „Дърворезба“ при СБХ. Повече от 20 художници представят около 50 произведения от дърво; участват и

Изложба живопис и скулптура на Стефан Гълъбов и Никола Станчев ще бъде представена в столичната галерия „Леседра“. Експозицията е озаглавена „(Не)Случайна среща“ и може да бъде разгледана от 28 октомври до 8 ноември, информират организаторите.

Стефан Гълъбов се представя за първи път в галерията. „При първата ми среща с неговото творчество веднага изникна асоциацията с руския конструктивизъм от началото на миналия век. Сега, виждайки най-новите му работи, плод на повече от едногодишно творческо търсене и намиране, все повече се убеждавам в неговия вътрешен порив за непрестанно развитие на своя собствен език и стил. Модерното изкуство е съвременно тогава, когато духът на твореца е в днешното време, независимо от възрастта“, разказва Георги Колев, собственик на „Леседра“.

Той отбелязва, че Никола Станчев вече няколко десети

С именити български гости - диригент и солист, започва есенният сезон на Симфониета – Враца, съобщиха от оркестъра.

За първи път на врачанска сцена ще излязат диригентът и композитор Любомир Денев-син, вдъхновител на редица млади български музиканти в съвместните им изяви с филхармония „Пионер“, на сцени като  Музикферайн -Виена, Концертхаус Берлин, зала "България".

Под диригентската му палка ще се представи цигуларят Стоимен Пеев, който печели първите си конкурси още като ученик във Варненското музикално училище и участва в програмата на „Концертхаус“ - Виена.

Двамата ще гостуват на врачанска сцена на 5 септември в съвместен концерт със Симфониета-Враца от цикъла „Майстори на цигулката“. 

„Концертът е за меломани, страхотна музика, много предизвикателна. Ще предложим „Концерт за цигулка&ld

Боян Дановски обичал да казва на своите студенти: „Мисли сложно, играй просто“. Халтурата според него е най-големият враг на актьора. Изпада в ярост, когато някой от студентите му си позволява да отсъства безпричинно, не понася закъсненията и неточността. Отнася се към най-малкото начинание сериозно и премислено. И в създаването на театъра, и в изграждането на представлението, по време на репетициите или по време на обучението на бъдещите актьори и режисьори. В Академията той е възпитал поколения от актьори и режисьори, като за повечето от тях остава търсен съветник до живот. 

КЛЮЧОВА ФИГУРА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР

Боян Дановски е ключова фигура на българския театър през ХХ век. Неговите постановки, преди всичко тези между 1945 и 1965 година, остават като образци на режисьорско изграждане, образно мислене, гражданска позиция и работа с актьорите. Той налага режисьора не само като интерпретатор на текстове или като организатор, а като режисьор - автор на спектакъла, новатор, откривател или създател на нови светове. В това отношение той е последовател на водещите личности в европейския театър – Станиславски, Майерхолд, Райнхард, Пискатор, Брехт – преносител и внедрител на т. нар. Голяма театрална реформа на ХХ век, споделя за баща си режисьорът Владимир Дановски през 2006 г.  в интервю за в. „Култура“.

Боян Дановски е роден на 19 август 1899 г. в Русе. Рожденото му име е Буко Данон. Син е на дърводелеца от еврейски произход Данон. Родителите му го наричат Буко – Буко Данон. По-късно променя името си на Боян Иванов Дановски. От 1907 г. живее в София, където завършва гимназия.  За първия импулс към театъра той разказва спомен от детството си в началото на автобиографичната си книга „От двете страни на завесата“, излязла през 1969 г.: „... Едно следобедно представление на Мадам Сан Жен. Аз още не бях навършил единадесет години. Получих от къщи пари за театър. Представлението не можах да гледам, защото зрителите на втория балкон стърчаха прави и пред мене се издигаше стена от гърбове, все на възрастни великани. По едно време един от великаните се обърна и ме вдигна на ръце. Тогава видях актьорите, декора... осветения кръг на чудесата“. 

СБЛИЖАВА СЕ С ЛИТЕРАТУРНИТЕ КРЪГОВЕ

През 1918 г. Боян Дановски започва да учи инженерство и музика в Милано. Тук публикува първите си стихове, разкази и литературни и театрални статии, в които проличават модернистичните му схващания за изкуството. През 1921 г. прекъсва следването си поради липса на средства и се завръща в България. Сближава се с литературните кръгове около Гео Милев, Людмил Стоянов, Николай Хрелков, Христо Ясенов и става редовен сътрудник на списание „Везни“, където печата собствени творби и преводи от италиански. Първата  му творба, публикувана във „Везни“, е стихотворението „Нощ“ през 1921 г. Сътрудничи и на списанията „Хиперион“, „Златорог“, „Български артист“, „Български театър“, „Септември“, „Театър“, на вестниците „Литературни новини“, „Литературен глас“, „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“ с поетически и драматични текстове, есета и статии за модерното изкуство и театъра, с критически отзиви и рецензии.

През 1922 г. издава в библиотека „Везни“ модернистичната поема Quasi una fantasia с оригинални илюстрации на Гео Милев. Публикува статии и очерци за футуризма. Утвърждава в българската литература жанра на драматическото видение. От 1922 до 1928 г. публикува в „Хиперион“ осем свои драматически видения, богати със символични персонажи. Заедно с тях печата във „Везни“ и поредица от критико-есеистични статии за новата драма. Интересът му е насочен към театър-студия с преобладаващи психологически ефекти в модернистичен стил. С убеждението, че изкуството е многообразно, Боян Дановски прави опити да включи в програмите на театрите „видения“ и „мистерии“. Силно повлиян от италианската поезия и драматургия, той овладява стила и похватите на модернистите, убеден, че модернизмът  доказва неизчерпаемите възможности на изкуството. През 1923 г. е отпечатано неговото драматично видение „Сърце от ален порцелан“, последвано от триптиха „Освобождение“, написан под влияние на Ницше. В драматичното му видение „Самодива“ се обръща и към фолклора. През 1924 г. се появява драмата му „Йоан Владимир“, написана в стихове и публикувана през 1925 г. в сп. Хиперион“. През 1928 г. излиза стихосбирката му „Гусларски песни“, която включва творби с модерна обработка на фолклорно-митологични мотиви и образи, а през 1929 г. - книгата му „Драматически видения“.

Става член на ВМРО и през 1925-1928 г. участва в редица нелегални мисии на организацията в Албания. Плод на тези негови мисии е книгата му „Писма от Албания“.

ЗАПОЗНАВА СЕ С БРЕХТ

През 1928-1931 година Боян Дановски е драматург на Плевенския театър, където поставя постановките „Процесът на Мери Дюгън“ на Баярд  Вейлер и „Унижените и оскърбените“ на Достоевски. Желанието му да получи солидна режисьорска подготовка го отвежда в Германия, където през 1930-1932 година учи театрална режисура в Берлин и Дармщат. Става асистент-режисьор на Густав Хартунг в Дармщатския драматичен театър, запознава се с Бертолт Брехт и присъства на негови репетиции. През 1932 г. се завръща в България и, заедно с Борис Михайлов, основава и ръководи самодейните работнически театри „Трибуна“ и „Народна сцена“ в София (1932-1933). Там поставя постановките „Метал“ на Й. Бехер и „Майка“ на Максим Горки, както и спектакли, намесващи се директно в политическата реалност. Следват реакции от страна на властта – забрани, стигащи до затваряне на театри.

През 1934 г. прекарва няколко месеца в Москва, където се запознава с руската режисьорска школа на Станиславски, Майерхолд и Таиров.  Завърнал се в България, поставя редица пиеси в Русенския и Бургаския театър. През 1935-1938  г. той поставя на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ пиесите „Кредитори“ от Балзак, „Млада гвардия“ на Ал. Фадеев, „Брониран влак“ на Иванов, „Щастие“ на Орлин Василев. През 1936 г. неговата постановка на „Както ви харесва“ на Шекспир е оценена от театралната критика като жизнерадостно, остроумно и дълбоко хуманистично представление. През 1938 г. той поставя на сцената на Народния театър комедията на Шеридан „Училище за сплетни“, а на сцената на Народния театър за младежта – най-артистичната си постановка „На лъжата кратката са… дълги“ от Едуардо де Филипо.

Успоредно с интензивната си режисьорска дейност, Боян Дановски публикува редица теоретични статии по въпросите на режисурата, актьорското майсторство и драматургията на Шекспир, издава книгите „Ръководство за  любителски театри“ (1939) и „Театър“ (1945).

НОВАТОРСТВО И СМЕЛОСТ В ТЕАТЪРА

Режисьор в Русенския театър (1935–1936). Основава и ръководи театър „Студия“ (1936–1937), където преподава системата на Станиславски.  Работи като главен режисьор на Радиотеатъра (1944–1945), на Народната опера (1946–1947) и на Народния театър „Иван Вазов“ (1946–1951).

Неговото име е свързано с новаторство и смелост в театъра. При изграждането на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ Боян Дановски развива и въплъщава на дело театралните си принципи. Той е директор и режисьор на Държавния сатиричен театър от 1958 до 1965 година.  Първата му постановка там е „Ах, тези привидения“ от Едуардо де Филипо, поставена през 1957 г. Последната, поставена през 1964 г. съвместно с Гриша Островски и Методи Андонов, е „Червен смях“ по материали от Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Като режисьор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър създава най-зрелите си режисьорски постановки, решени със замах, фантазия и политическа настъпателност. Тук той се изявява и като комедиограф. В съавторство с Петър Славински, написва, а като режисьор поставя комедията „Тайни“ (1960). Впечатляващи са неговите постановки на „Дървеница“ от Владимир Маяковски, в която ролята на главния герой изпълнява Георги Калоянчев, и „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт.

Последната среща на Боян Дановски с драматургията на Бертолт Брехт и негова последна изява на професионалната театрална сцена е постановката на „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ в Драматичен театър „Сълза и смях“.

Той владее отлично немски, френски, английски, руски, италиански и албански.  Превежда произведения на класически и съвременни автори.

РЕЗУЛТАТЪТ В ИЗКУСТВОТО ИДВА С РАБОТАТА

Образец на трудолюбие, Боян Дановски често казвал: „Апетитът идва с яденето, резултатът в изкуството – с работата“. Отдаден изцяло на работата си, кабинетът му светел дълго след полунощ. Умеел търпеливо да слуша учениците и приятелите си и след това да дава ясен, точен и лаконичен отговор на зададените въпроси. Прекрасно владеел сценичното пространство, сам стигал до образното и пространствено решение на своите спектакли. Още неосъществил докрай някой свой замисъл, в главата му се ражда нещо ново и той е готов да започне отново. С часове можел да говори какво бреме за българския театър е ограниченият, неинтелигентен актьор. „Такива могат да погубят театъра“, често казвал Боян Дановски. В своите спектакли той винаги търси движението, динамиката, експресивността. Писателят Йордан Йовков, го определя като най-поетичния между режисьорите на 30-те години на 20-и век. Той умее  и най-неразбраното и най-забърканото да го внуши ясно и просто. 

Режисьор и театрал, оставил десетки театрални статии и студии, в които анализира богатия си опит и наблюдения върху театралното изкуство, Боян Дановски притежава необикновена педагогическа дарба. От 1951 г. той е професор по актьорско майсторство и режисура във Висшето театрално училище (днес Национална академия за филмово и театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“) и ректор през 1953-1954 година. От студентите си изисква труд. Твърди, че в изкуството колкото дадеш, толкова ще получиш. Когато преподава по време на неговите два академични часа, винаги без почивка, той напълва пепелника с фасове, а в същото време не позволява да се пуши. Не признава младостта за смекчаващо обстоятелство. Според него един човек, който се е нагърбил да създава изкуство, трябва много да знае и може. 

Боян Дановски е режисьор и на първия цветен български филм – „Точка първа“ (1956). 

В десетте години след Държавния сатиричен театър Боян Дановски написва последната си книга и прави няколко постановки като гост. Две от тях са извън България. Едната „Когато розите танцуват“ на Валери Петров в Националния театър на Скопие и френската пиеса Zoo („Зоопарк“) в „Дойчес театър“ в Берлин. В последните години, преди да почине, не поставя, но остава почти докрая във ВИТИЗ. Веднъж казва с ирония на сина си Владимир: „По-рано все се намираше някой за нещо да ме заяде, откакто не правя почти нищо, съм се превърнал в нещо като паметник – само ме хвалят".

Проф. Боян Дановски умира в София на 9 март 1976 г. Той е удостоен със званието „Народен артист“ през 1959 г., лауреат на Димитровска награда (май 1950, юни 1962). Носител на орден „Народна република България" (първа степен, декември 1959), на орден „Георги Димитров" (12 август 1969). От 1976 г. Драматичният театър в Перник носи неговото име. 

 

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Фестивалът на оперното и балетно изкуство вдигна завеса за 54-ти път
Лейди Гага, „Грийн дей“, Пост Малоун ще бъдат хедлайнери на фестивала „Коачела“ през 2025 г.
Екипът на Националния военноисторически музей гостува в Художествената галерия в Казанлък
Спектакълът „С гръб към залеза“ гостува на Драматично - куклен театър "Константин Величков"
Стефан Илчев ще представи пред публика две свои нови песни
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Ноември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Калейдоскоп
Берлинският театър „Шаубюне“ е застрашен от фалит заради намаляване на бюджета
Авансцена
Фестивалът на оперното и балетно изкуство вдигна завеса за 54-ти път
Творчески отражения
Белгийският певец Стромай бе отличен от крал Филип
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.